Какво е в главата на Путин и какъв народ са руснаците
" Най-тежката неточност, когато си имаме работа с Русия, е наивността ", твърдеше Маргарет Тачър в годините, в които дружно с Роналд Рейгън разглобяваха руския свят както в Европа, по този начин и в самия Съюз на съветските социалистически републики. Успяха да сторят това, защото тъкмо те двамата, плюс техният сподвижник в това дело - папата поляк Йоан Павел Втори, не страдаха от доверчивост.
Към 99 на 100 от западните политици обаче в някаква степен страдаха и не престават да страдат и през днешния ден от това заболяване. Именно то изяснява от време на време появяващите се мрънкания, че цивилизованият свят все отново ще би трябвало да се контракти с Путин, като му подари части от Украйна.
Заблудите за Путин: пристигна времето да се заплаща цената
Основното, което Тачър не се уморяваше да изяснява от средата на 1970-те години и до края на живота си, бе, че " диктаторите не са като нас: те не са загрижени за нещата, за които сме загрижени ние, като да вземем за пример за сигурността и благоденствието на своите нации ". Затова договаряния с Путин, в които той да бъде убеждаван, че съветският народ би спечелил от някакво договаряне, са цялостна загуба на време.
Владимир Путин изобщо не би разбрал за какво му приказват. Ще реши, че нещо го лъжат. Това е и неговият лайтмотив от последните месеци: че " груповият Запад " непрестанно лъже Русия още от времето на Иван Грозни. И че руснаците непрестанно се връзват на тези неистини и е време да спрат.
Всеки човек, споделят антрополозите, схваща това, което се побира в неговия мироглед, в онази идейна структура, през която той гледа на света към себе си. Онова, което не се вписва в нея, остава завалено и отхвърлено. За да се приказва с такива като Путин, отпървом е належащо човек да си представи с кого си има работа - какво му е в главата.
Имаше едни към 15 години, през които европейски и американски анализатори описваха Путин като творение с върховен разсъдък, огромен пълководец, популярен шахматист, тъничък стратег с непостижимо възприятие за комизъм, въздигнал се най-малко с една глава над своите западни сътрудници и по тази причина играещ си с тях по един изключително елементарен метод. По време на това десетилетие и половина написах две книги и десетки публикации, с цел да предупредя, че това са рискови нелепости, за които ще се заплаща доста висока цена. Писаха и приказваха десетки и може би стотици други жители на Източна Европа и даже на самата Русия. Останаха гласове в пустиня. Неотдавнашните самопризнания на висши европейски политици, че е трябвало да бъдат чути, увиснаха във въздуха без забележими последици.
Дойде времето да се заплаща цената. И тя се заплаща главно от украинците, с чието изтребване като народ се е заел точно висше-интелигентният Путин. Политиците, намиращи се на несъмнено място (както си мислят) в сърцето на западния свят, към този момент не мислят за него с гореописаните суперлативи. Но не престават да не разбират защо договаряния за прекъсване на войната са, на този стадий, напълно невъзможни. А не схващат това, защото не могат да си представят какво му е в главата. Ще се опитам да обясня отново.
Познавам човек, работил с руснаци десетилетия наред по линия на природоопазващи стратегии на Организация на обединените нации. Още преди години се беше изцяло отчаял:
" Тия хора още не са уседнали в главите си, камо ли да схващат, че би трябвало да пазят околната среда, в която са си създали селата. Те са си останали на равнище събирачество: скубят от природата каквото могат, оставят си отпадъците отново в нея и се местят на ново място.
Те даже не могат да схванат за какво въобще приказваме за запазване на околната среда: за тях тя е законна плячка ".
Русия и теорията за дивашкото общество
Путин е въплъщение и основен активист на просвета, която е замръзнала епохи (а може би даже хилядолетия) зад европейската - онази просвета, която антрополози като Клод Леви-Строс назовават " дивашка ". Американският културен антрополог Клифърд Гиърц разказва дивашкия нрав по този начин:
" Диваците конструират модели на действителността - на обкръжаващия свят, на себе си, на обществото. Но те не го вършат като актуалните учени, посредством консолидираното на нереални съждения в рамката на официална доктрина (…), а посредством подредбата на видяното в цялости, които са налични незабавно и за всеки… ".
При сходно нареждане на света липсва това изпитание на разсъдъка, което е особено за актуалната цивилизация, учредена върху научната дисциплина. " Дивашката логичност ", продължава Гиърц, " работи на правилото на калейдоскопа, чиито късчета могат да се аранжират в безпределно доста шарки, само че остават непроменени като количество, форма или цвят ".
Преговори, учредени върху дисциплинирания разсъдък, са изцяло невъзможни с дивака. Той във всеки миг може да тръсне калейдоскопа си и да покаже на отсрещната страна напълно нова картинка - свойство, от генерации особено за това, което някои назоваха " съветска дипломатическа школа ". Цивилизацията и диващината - това са две стъпала на човешкото развиване, които са толкоз раздалечени, че на процедура не могат да поддържат връзка между тях. Отново Гиърц изяснява:
" Дивашките ( " дивите ", " неопитомените " ) способи на мислене са първоначални за човешкия нрав (…) Цивилизованите ( " укротени ", " опитомени " ) способи на мислене на модерните просвета и подходи са профилирани артикули на нашето общество ".
От " първично " до " профилирано " ниво се стига с доста труд, самодисциплина, разногласия и строго научни опити, траещи епохи. " Специализираното " равнище не е даденост и не се появява по натурален път.
Основният " профилиран артикул " на западното общество е преосмислянето на обществото като основано не на племена, родове или статуси, а на обособени свободни човеци, които сами вземат решенията си и носят съответната отговорност. Според Гиърц " да станеш човек " в същинския смисъл на думата е " да станеш субект ". Руското (и всяко " дивашко " ) общество обаче не е учредено върху индивида. В него самопризнание се дължи не на независимите достижения на обособения човек, а на неговото място в клановата, родовата или властовата конструкция.
Руският анализатор Николай Петров акцентира точно тази характеристика на актуалното - путинско - общество в Русия:
" Основните черти на путинския хайлайф ", написа Петров, " са върховенството на длъжността, а не на обособения човек (...), върховенството на лоялността над успеваемостта, с гаранция за незагубване на статута, при изискване на преданост ".
След като съществуваш единствено докато имаш пост в номенклатурата, да останеш в нея е единствената цел на всеки съветски служител, в това число на самия Путин. Нямаш ли пост - изчезваш, преставаш да бъдеш, ставаш безусловно незабележим. Следователно единственото, по което подобен вид хора могат да водят договаряния, е тъкмо тяхното оставане в номенклатурата. Нищо друго и никой различен не ги интересува.
Това събитие обяснява на собствен ред не единствено тоталната неистина, която е пропила цялото съветско общество, само че и необяснимата липса на сензитивност към чудовищните жертви във войната. Логиката тук е явна: в случай че само лъжата ще ми резервира поста - лъжа; в случай че това, че умират някакви непознати мои сънародници ме оставя в номенклатурата - да умират всички, в случай че се постанова.
Как да преговаряш с такива хора, откакто не можеш да призовеш към някакъв принцип или полезност, надхвърлящи техния личен нарцисизъм? Маргарет Тачър ясно го изяснява на руския водач Михал Горбачов:
" Не преценихме вярно вашите дейности във връзка с Чехословакия (т.е. през 1968 година). Ние мислихме, че няма да нахлуете, защото това би наранило вашата известност по света. Сгрешихме. Не желаеме да вършим същата неточност още веднъж ".
Несъвместимостта сред западната цивилизация и съветската реалност
Ето я отново несъвместимостта сред западната цивилизация и съветската реалност. През 1968 година Западът е уверен, че руснаците няма да смачкат промените в Прага, защото са загрижени за груповата си известност като страна, общество и идеология. Съветските политици обаче не са загрижени за нищо сходно. Единствената им грижа е да останат на постовете си - т.е., да продължат да са някои в една действителност, в която съществуват не хора, дела или хрумвания, а постове.
Добре, питате, какво да вършим тогава? Не желая да ви отегчавам с Тачър, само че е добре отново да я чуем. Все отново тя победи руснаците във време, в което те бяха неведнъж по-силни от през днешния ден и направляваха половината свят.
Ето нейната рекомендация:
" Диктаторите могат да бъдат спрени, те могат да бъдат смачкани - но в никакъв случай не могат да бъдат укротени със облекчаване на техните претенции ".
Този метод е, в общи линии, практикуван до момента и към този момент дава резултати - точно сега, в който западни водачи и общественици още веднъж загатват за задоволяването на Путин.
Рублата се срутва пагубно и окончателно - до степен даже самият Путин да пита защо в неговата страна няма валута. А в неговата страна от известно време няма освен валута. В страната, наричана " бензиностанция с искания за страна ", няма бензин.
Докато пишех този текст, долетя новината, че руснаците стопират износа на горива, с цел да има за тях.
Диващината още веднъж губи пред лицето на цивилизацията и не е в този момент времето да се договаря.
****
Бел. ред. - Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Клуб Z, Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Към 99 на 100 от западните политици обаче в някаква степен страдаха и не престават да страдат и през днешния ден от това заболяване. Именно то изяснява от време на време появяващите се мрънкания, че цивилизованият свят все отново ще би трябвало да се контракти с Путин, като му подари части от Украйна.
Заблудите за Путин: пристигна времето да се заплаща цената
Основното, което Тачър не се уморяваше да изяснява от средата на 1970-те години и до края на живота си, бе, че " диктаторите не са като нас: те не са загрижени за нещата, за които сме загрижени ние, като да вземем за пример за сигурността и благоденствието на своите нации ". Затова договаряния с Путин, в които той да бъде убеждаван, че съветският народ би спечелил от някакво договаряне, са цялостна загуба на време.
Владимир Путин изобщо не би разбрал за какво му приказват. Ще реши, че нещо го лъжат. Това е и неговият лайтмотив от последните месеци: че " груповият Запад " непрестанно лъже Русия още от времето на Иван Грозни. И че руснаците непрестанно се връзват на тези неистини и е време да спрат.
Всеки човек, споделят антрополозите, схваща това, което се побира в неговия мироглед, в онази идейна структура, през която той гледа на света към себе си. Онова, което не се вписва в нея, остава завалено и отхвърлено. За да се приказва с такива като Путин, отпървом е належащо човек да си представи с кого си има работа - какво му е в главата.
Имаше едни към 15 години, през които европейски и американски анализатори описваха Путин като творение с върховен разсъдък, огромен пълководец, популярен шахматист, тъничък стратег с непостижимо възприятие за комизъм, въздигнал се най-малко с една глава над своите западни сътрудници и по тази причина играещ си с тях по един изключително елементарен метод. По време на това десетилетие и половина написах две книги и десетки публикации, с цел да предупредя, че това са рискови нелепости, за които ще се заплаща доста висока цена. Писаха и приказваха десетки и може би стотици други жители на Източна Европа и даже на самата Русия. Останаха гласове в пустиня. Неотдавнашните самопризнания на висши европейски политици, че е трябвало да бъдат чути, увиснаха във въздуха без забележими последици.
Дойде времето да се заплаща цената. И тя се заплаща главно от украинците, с чието изтребване като народ се е заел точно висше-интелигентният Путин. Политиците, намиращи се на несъмнено място (както си мислят) в сърцето на западния свят, към този момент не мислят за него с гореописаните суперлативи. Но не престават да не разбират защо договаряния за прекъсване на войната са, на този стадий, напълно невъзможни. А не схващат това, защото не могат да си представят какво му е в главата. Ще се опитам да обясня отново.
Познавам човек, работил с руснаци десетилетия наред по линия на природоопазващи стратегии на Организация на обединените нации. Още преди години се беше изцяло отчаял:
" Тия хора още не са уседнали в главите си, камо ли да схващат, че би трябвало да пазят околната среда, в която са си създали селата. Те са си останали на равнище събирачество: скубят от природата каквото могат, оставят си отпадъците отново в нея и се местят на ново място.
Те даже не могат да схванат за какво въобще приказваме за запазване на околната среда: за тях тя е законна плячка ".
Русия и теорията за дивашкото общество
Путин е въплъщение и основен активист на просвета, която е замръзнала епохи (а може би даже хилядолетия) зад европейската - онази просвета, която антрополози като Клод Леви-Строс назовават " дивашка ". Американският културен антрополог Клифърд Гиърц разказва дивашкия нрав по този начин:
" Диваците конструират модели на действителността - на обкръжаващия свят, на себе си, на обществото. Но те не го вършат като актуалните учени, посредством консолидираното на нереални съждения в рамката на официална доктрина (…), а посредством подредбата на видяното в цялости, които са налични незабавно и за всеки… ".
При сходно нареждане на света липсва това изпитание на разсъдъка, което е особено за актуалната цивилизация, учредена върху научната дисциплина. " Дивашката логичност ", продължава Гиърц, " работи на правилото на калейдоскопа, чиито късчета могат да се аранжират в безпределно доста шарки, само че остават непроменени като количество, форма или цвят ".
Преговори, учредени върху дисциплинирания разсъдък, са изцяло невъзможни с дивака. Той във всеки миг може да тръсне калейдоскопа си и да покаже на отсрещната страна напълно нова картинка - свойство, от генерации особено за това, което някои назоваха " съветска дипломатическа школа ". Цивилизацията и диващината - това са две стъпала на човешкото развиване, които са толкоз раздалечени, че на процедура не могат да поддържат връзка между тях. Отново Гиърц изяснява:
" Дивашките ( " дивите ", " неопитомените " ) способи на мислене са първоначални за човешкия нрав (…) Цивилизованите ( " укротени ", " опитомени " ) способи на мислене на модерните просвета и подходи са профилирани артикули на нашето общество ".
От " първично " до " профилирано " ниво се стига с доста труд, самодисциплина, разногласия и строго научни опити, траещи епохи. " Специализираното " равнище не е даденост и не се появява по натурален път.
Основният " профилиран артикул " на западното общество е преосмислянето на обществото като основано не на племена, родове или статуси, а на обособени свободни човеци, които сами вземат решенията си и носят съответната отговорност. Според Гиърц " да станеш човек " в същинския смисъл на думата е " да станеш субект ". Руското (и всяко " дивашко " ) общество обаче не е учредено върху индивида. В него самопризнание се дължи не на независимите достижения на обособения човек, а на неговото място в клановата, родовата или властовата конструкция.
Руският анализатор Николай Петров акцентира точно тази характеристика на актуалното - путинско - общество в Русия:
" Основните черти на путинския хайлайф ", написа Петров, " са върховенството на длъжността, а не на обособения човек (...), върховенството на лоялността над успеваемостта, с гаранция за незагубване на статута, при изискване на преданост ".
След като съществуваш единствено докато имаш пост в номенклатурата, да останеш в нея е единствената цел на всеки съветски служител, в това число на самия Путин. Нямаш ли пост - изчезваш, преставаш да бъдеш, ставаш безусловно незабележим. Следователно единственото, по което подобен вид хора могат да водят договаряния, е тъкмо тяхното оставане в номенклатурата. Нищо друго и никой различен не ги интересува.
Това събитие обяснява на собствен ред не единствено тоталната неистина, която е пропила цялото съветско общество, само че и необяснимата липса на сензитивност към чудовищните жертви във войната. Логиката тук е явна: в случай че само лъжата ще ми резервира поста - лъжа; в случай че това, че умират някакви непознати мои сънародници ме оставя в номенклатурата - да умират всички, в случай че се постанова.
Как да преговаряш с такива хора, откакто не можеш да призовеш към някакъв принцип или полезност, надхвърлящи техния личен нарцисизъм? Маргарет Тачър ясно го изяснява на руския водач Михал Горбачов:
" Не преценихме вярно вашите дейности във връзка с Чехословакия (т.е. през 1968 година). Ние мислихме, че няма да нахлуете, защото това би наранило вашата известност по света. Сгрешихме. Не желаеме да вършим същата неточност още веднъж ".
Несъвместимостта сред западната цивилизация и съветската реалност
Ето я отново несъвместимостта сред западната цивилизация и съветската реалност. През 1968 година Западът е уверен, че руснаците няма да смачкат промените в Прага, защото са загрижени за груповата си известност като страна, общество и идеология. Съветските политици обаче не са загрижени за нищо сходно. Единствената им грижа е да останат на постовете си - т.е., да продължат да са някои в една действителност, в която съществуват не хора, дела или хрумвания, а постове.
Добре, питате, какво да вършим тогава? Не желая да ви отегчавам с Тачър, само че е добре отново да я чуем. Все отново тя победи руснаците във време, в което те бяха неведнъж по-силни от през днешния ден и направляваха половината свят.
Ето нейната рекомендация:
" Диктаторите могат да бъдат спрени, те могат да бъдат смачкани - но в никакъв случай не могат да бъдат укротени със облекчаване на техните претенции ".
Този метод е, в общи линии, практикуван до момента и към този момент дава резултати - точно сега, в който западни водачи и общественици още веднъж загатват за задоволяването на Путин.
Рублата се срутва пагубно и окончателно - до степен даже самият Путин да пита защо в неговата страна няма валута. А в неговата страна от известно време няма освен валута. В страната, наричана " бензиностанция с искания за страна ", няма бензин.
Докато пишех този текст, долетя новината, че руснаците стопират износа на горива, с цел да има за тях.
Диващината още веднъж губи пред лицето на цивилизацията и не е в този момент времето да се договаря.
****
Бел. ред. - Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Клуб Z, Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ